Историята на император Диоклециан и римските терми в Хисаря

27.06.2017 | За Хисаря
Най-запазеният античен балнеоложки комплекс на Балканите

Историята на Хисаря се свързва най-вече с античността и името на великия римски император и реформатор Диоклециан. В началото на ІV век императорът дава името си на града и го нарича Диоклецианопол. Оформя го по всички правила на римското градоустройство – с широки, прави улици, множество статуи на богове, амфитеатър, красиви мраморни бани, административни сгради и впечатляващи вили за аристокрацията.

Откритите масивни жилищни сгради и търговски комплекси свидетелстват за високото икономическо развитие на града. За защита е обграден с впечатляваща крепостна стена с дължина от 2315 м. – една от най запазените и до днес късноримски крепости, рядък представител на римската архитектура. Останките от нея се извисяват до 13 метра. Крепостта е с формата на неправилен четириъгълник с 44 кули и е изградена със смесена зидария, с пояси от четири реда тухли. Освен със здрави стени, е била оградена и със защитен ров.

Към Диоклецианопол водели четири големи порти. Най-запазени са западната и южната, наричана „Камилите” заради формата си, която е избрана за символ на град Хисаря. През нея е минавал пътят за главния административен център на провинция Тракия – Филипопол (днешния Пловдив). Резиденцията, най-представителната обществена сграда, се намирала в централната градска част до извор „Момина сълза”. В близост са термите на Диоклециан, облицовани с бял мрамор. Римските терми са много добре запазени и след реставрацията им по тях продължава да тече минерална вода.

Диоклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след тогавашните Пловдив и Стара Загора. От този период на разцвет, съхранени и до днес в Хисаря, остават множество образци от античната култура, част от мащабен археологичен резерват в самия център на града.