История на Хисаря

Праисторическите селища, открити в околностите на Хисаря, датират от V хил.пр.Хр. Впоследствие заселници по тези земи са били и траки, и римляни, и славяни и българи. Всички са били привлечени от благоприятния климат и красивата природа, в уникално съчетание с минералните извори с лечебни свойства. В началото на IV век, когато римският император Диоклециан дава името си на града, възстановява го и го доизгражда, започва период на разцвет и икономически растеж. Много добре запазени от това време са римските терми и административни сгради, част от археологическия резерват с площ над 300 декара,  в парка в центъра на Хисаря, непосредствено до „АУГУСТА” СПА ХОТЕЛ.

V хил. пр.н.е.

Праисторически селища в южната равнинна част на Хисарската котловина като селищата от новокаменната епоха в Хисаря и в село Черничево.

V век пр.н.е.

Древното тракийско селище в Хисаря е част от Одриската държава и е населявано от племето беси.

46 г. от н. е.

Римляните завладяват Тракия. Селището е наречено Аугуста.

ІІІ век

Готите опустошават и опожаряват града.

293 година

Римският император Диоклециан възстановява селището и му дава името си. Градът бил устроен с характерната за римските градове планировка: широки, пресичащи се под прав ъгъл улици, водопроводна система за студена питейна вода и за охлаждане на топлата минерална вода в римските бани, пропорционално разположени архитектурни ансамбли.

IV век

Диоклецианопол е ограден с крепостни стени, подсилени от 44 кули, с четири големи порти.

IV, V и VI век

Диoклецианопол се превръща в трети по големина град (след тогавашните Пловдив и Стара Загора) в провинция Тракия. След падането на Западната Римска империя става част от Византия.

VІІ-Х век

Построени са десет християнски базилики. Градът се превръща в духовен християнски център.

820 година

Пловдивска област влиза в пределите на Първата българска държава.

ХVІІ век

След падането под турско робство, в началото на ХVІІ век, край хисарските минералните извори се заселват турци от Анадола. Те наричат селището Хисар, което означава крепост. Лековитите минерални извори бързо добиват популярност в цялата Турска империя.

1876 година

В периода на националното ни и духовно Възраждане, будното българско население се вдига на бунт срещу петвековното турско робство. В квартал „Веригово” на Хисаря е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.

1878 година

След Освобождението на България Хисаря навлиза в нов период на възход. Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността на градчето като балнеолечебен център.

1882 година

Тук е направен първият химически анализ на водата от пет местни извора от чешкия химик Состержонек. Издаден е „Правилник за експлоатация на хисарските бани”. Организирано е първото балнеолечение в страната.

1964 година

През 1957г. селището е обявено за национален курорт, а през 1964 – за град с името Хисаря.

2014 година

Последни археологически находки в римските терми – лъвска глава от мраморна статуя в реален ръст, която е била устие на чешма с минерална вода, както и оброчна плоча с три нимфи от III век. Последните открития свидетелстват, че римско светилище на минералните извори е имало и преди изграждането на Диоклецианопол.