История на балнеолечението II: Величието на римските терми
Балнеолечение в римските терми с рисувани и дигитални възстановки
Балнео- и водолечението достигат своя апогей по времето на разцвета на древната Римска империя. Целебната сила на водата била високо ценена в древен Рим:
- Култът към Асклепий се превърнал в култ към Ескулап – бог на здравето и медицината.
- Цезар дал римско гражданство на всички свободни лекари.
- Октавиан Август бил излекуван от известния лечител Антоний Муза с водни процедури. В резултат на това владетелят награждавал откривателите на минерални извори, а тези места освобождавал от данъци.
В пределите на Римската империя имало многобройни находища на минерални води. Там възникнали първите балнеологични и водолечебни центрове с прочутите си римски терми, най-големи и впечатляващи от които са термите на Диоклециан и термите на Каракала.
Архитектура на римските терми
Величествените римски терми представляват мащабни, симетрични и хармонични бански комплекси – впечатляващо архитектурно постижение от тази епоха и вдъхновение при планирането на редица модерни сгради и до наши дни. Обществените бани в древен Рим типично обхващали площта на цяла квартална единица (инсула) и често включвали в площта си или били разполагани в близост до паркове.
Емблематични елементи от оформлението им били внушителните многобройни по размери и функция зали с масивни колони, големи куполи и типични за римската епоха арки, големи и високо поставени прозорци, които изпълвали пространството със слънчева светлина, фрески с растения и животни, пъстри мозайки с митични божества и същества, декоративни геометрични мраморни и каменни плочи по пода и стените, градини с красиви фонтани и скулптори.
За изграждането им римляните взаимствали идеята за масово достъпни обществени бани от Гърция и я надградили, добавяйки многобройни други съоръжения и пространства. Така римските терми, особено тези в големите градове и по-специално в Рим, се превърнали във важни, многофункционални обществени центрове:
- Първостепенното предназначение било осигуряване на възможност за добра хигиена и здраве на населението, постигнато чрез въвеждането на комбинация от оздравителни и разкрасителни процедури, наподобяващи тези в модерните СПА центрове. Най-големите терми били с капацитет около 3 хиляди души и с многоброен персонал – водолечители, масажисти, козметици, парфюмеристи и други.
- Втората важна функция била тяхната културна и социална роля в обществото. Те били замислени и като обществен център за общуване, забавление и отдих, място, където хората можели да обсъждат политика и клюки, да четат в библиотеката, да идат на театър, да играят настолни игри, да спортуват и да пазаруват.
Обществени и частни терми – възникване и разпространение
Удоволствието от посещението на термите ги превърнало в масово явление в Римската империя и всяко селище разполагало с обществени бани. Къщите на богатите и знатни римляни имали и собствени, частни бани – балнеуми. Древният Помпей, например, е бил с население около 20 хиляди души и е разполагал с три обществени терми, огромен обществен басейн, множество частни балнеуми и частни терми.
Ритуал по посещение на термите
Обществените терми
Ритуалът на къпането в древен Рим масово е бил колективно изживяване със социална цел за разлика от днес. Обществените терми отваряли по обяд до вечерта и били пълни с хора. Сапунът бил много скъп по това време и затова го замествали с природни масла. В обществените терми се влизало от централния вход в обща зала – чакалня, а от там в поредица от големи и богато декорирани други зали с различни функции.
От чакалнята първо се влизало в съблекалня и впоследствие в три вида бански помещения с басейни:
- Аподитериум – басейн с умерена температура на водата;
- Калдариум – басейн за горещи бани с чешми и за разхлаждане и
- Фригидариум – басейн със студена вода.
Често басейните заемали не повече от ¼ от залите, с предвидено свободно пространство за отдих и социални контакти в близост до тях. Термите често разполагали и с лаконикум – сухо и топло помещения за изпотяване (аналог на сауната днес). Имало е дори и ванни помещения с единични вани и самостоятелни помещения за лечение и масаж.
От чакалнята се влизало и в други зали – за продажба на храни и напитки, за почивка след банята, за клубни срещи, литературен салон и др.
В центъра на правоъгълно застроените бански комплекси имало просторен плац за гимнастика, спорт и състезания със закалителен характер. С тази цел често е имало и открити басейни за водни и подводни упражнения, плуване.
Римските терми са били оборудвани и със сложна отоплителна система, също взаимствана от древна Гърция и впоследствие подобрена:
- пещ с котелна уредба доставяла в помещенията топла вода;
- въздухът се отоплявал през пода чрез хипокауст (пещ, която била разположена в избата);
- стените се отоплявали с тръбна система в лакониума.
Частните терми
Балнеумите в домовете на богатите римляни се състояли от съблекалня, калдариум (с вана и фонтан с корито), фригидариум със студен басейн, лаконикум (потилня) и тераса (солариум) за слънчеви бани на завет. Термите били разполагани в красиво аранжираните градини на пищните вили с бликащи фонтани, каскади и потоци.
В къщата на Ефеба в древен Помпей е имало дори открита лятна спалня с фонтан между двете легла. Впечатляващо е как още в древни времена римляните са отчели благотворното влияние на фонтаните, водопадите и каскадните водни системи върху здравето. 18 века по-късно вече е и научно доказано, че въздухът около падащата вода е силно наситен с леки отрицателни йони, оказващи профилактично и лечебно действие.
3D визуализации с възстановки на древните римски терми
Вижте видео с 3D визуализации на възстановки на термите на Диоклециан и Каракала. Най-големите бански комплекса в историята са с невиждан мащаб, сложност и красота и будят възхищение и до днес. Потопете се в атмосферата и начина на живот в древен Рим! Там, където водата е била връзката между хората и извор на здраве, радост и живот.
https://www.youtube.com/watch?v=XQV8BJFAkrM
https://www.youtube.com/watch?v=-77eLtrRjhA
Любопитен факт за римските терми на Диоклециан:
Построени през годините от 298 до 306 г. сл. н. е., интересен факт за термите на Диоклециан е, че те изобщо не са били построени от римския император Диоклециан (244 – 311 сл. н. е.). Когато баните отворили, той дори не бил вече император. Диоклециан може и никога да не е виждал тези бани завършени, защото не е живял в Рим, а в Източната Римска империя (където е роден, в днешна Хърватия). През 303 г. сл. н. е., за 20-ата годишнина от управлението си, той вероятно е видял строежа им.
Императорът, който поръчва и построява прочутите терми на Диоклециан, всъщност е Максимиан – неговият съимператор с ранг на „цезар“, който управлява Римската империя заедно с Диоклециан от 286 до 305 г. сл. Хр.
Научете повече за историята на римските терми ни Диоклециан в Хисаря тук. Вижте повече за баленолечението в Аугуста СПА Хотел тук. За още интересни статии, абонирайте се за нашия бюлетин!